Марин Бодаков за дебютната стихосбирка на Ангелина

ШЕСТОДНЕВ

И аз, като Станислава Чуринскйене от корицата, имах съвсем други очаквания. Предполагах, че Ангелина Александрова ще ни предложи в първата си книга северни стихотворения - аскетични и дори асептични, преди точката на замръзване на чистотата. Нищо подобно. В нейната поетика северът гъмжи като кръвоносна система. В севера откриваме юга. И в юга откриваме вероятно севера. В Истанбул - Балтика. Изтокът е на чувствата. Западът е на разума. Но и те по своему съвпадат. И изобщо, ако посоките съвпадат, то Ангелина между картата и територията, от една страна, и картата и маршрута, от друга, предпочита третата възможност - картата и шляенето, картата и блуждаенето, картата и изгубването… Пространството и времето са някак разкачени в нейните стихотворения. В началото на книгата пространството се натрапва. Към края се врежда времето, неговата преходност. Между тях се процежда любовта. Любовта заобикаля онзи ключов камък, за който Ангелина ни казва или ни го подсказва - и който крепи света ѝ, световете ѝ с другия човек, света изобщо. Лирическият Аз на авторката е много отворен - той се интересува повече от случайните минувачи или от любимия, отколкото от себе си. Той се разсейва, свободен, в думите. Той живее върху картата на думите с техните криволици, много стари градове от думи, в чиито улички да се изгубиш с удоволствие. Представям си Ангелина сама на масата в кафене, между две преведени страници, да наблюдава с присвито око ставащото, да приема все повече и повече как то гъмжи, тупти, клокочи. “Аз съм малко човече с огромна умора/ и измитам, измитам листата от двора”, казва с тайна веселост тя. И продължава да се забавлява с немирните парадокси на съществуването ни. Защото в стихотворението, дало заглавието на книгата, има и 15 дявола…

----------------------------------------------------------

Ангелина Александрова. “15 ангела на върха на пръста ми”. Редактор Миглена Николчина. Пловдив: Жанет 45, 2018. Цена 10 лв.