За два филма, които доказват, че да си българин е привилегия

Николай ФЕНЕРСКИ

Гледах „Уют“. Преди това гледах „Ага“ в СФФ. Различни филми, откъдето и да ги подхванеш. Харесаха ми и двата, не знам как хората могат да си ограничават вкуса да гледат

само един вид филми или да слушат един вид музика. Чудел съм се на някой оперен певец не му ли се дослушва добър рап понякога? Или целият му живот е едно протяжно цигу-мигу? И не мога да кажа за двата български филма този е по-добър от онзи. Те просто бягат в различни писти. Едно сравнение би ми свършило работа само на шега. Докато гледах „Ага“, имах чувството, че не гледам български филм. Някои високопарни кинаджии споменаха, че кадрите му били прекалено дълги. Но на мен не ми тежаха. Заслужават си дължината. Картината е широка, образите са библейски, съвсем им приляга спокойното представяне. И напротив, всеки, който е гледал „Уют“, ще потвърди, че този филм не може да бъде направен от друг, а само от българин. Това си му е целта на филма, да покаже особеностите на българина в XXI век. Онзи същият, псуващият по светофарите, гласуващият за тъпанарите, недоволният, мърморещият българин, който обаче е пораснал малко и намира сили да се надсмее на себе си. Струва ми се, че скритата и значима цел на Камен Донев е да лекува народа чрез тази авторефлексия. Накарай хората да се присмеят на недостатъците си и те ще се осъзнаят, ще станат по-добри, предполагам, че така може да се формулира задачата му. Дали успява, ще покаже времето, факт е, че публиката го приема радушно, пълни салони и зали, бизнесът върви. Елитаристите веднага скочиха срещу Камен Донев и това е първото, което казах на жена ми, като излязохме от салона – ще го разпънат на кръст. Защото елитаристите не прощават своята жалкост и се чувстват длъжни да се изкажат винаги. Свободни са да го направят, всеки е свободен да има мнение, но точно тези типове обикновено го правят от някаква мнима висота и ние тук долу в ниското трябва да приемем твърдението им за меродавно и неподлежащо на оспорване. Само че както при романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ има и такива произведения и явления, за които клубът на елитаристите, сектата на университетските шалчета е по-добре да си замълчи, щото не го схваща докрай. Талантът на Камен Донев е явление още от „Улицата“, импровизаторското му майсторство е като това на Ибряма, Теодоси Спасов и Стунджи в музиката. Гледал съм го на живо при запис на предаването, което правехме за ТВ7 през 2007, той може да разсмее и мъртвец. Има ли слабости „Уют“? Разбира се. Всяко произведение има слабости и те са част от чара му. Махнете „слабостите“ от любимата си книга, да видите какво ще остане. Аз лично избягвам разсъждения по направлението „народопсихология“, защото са твърде обобщаващи, но Иван Хаджийски е обикалял от село на село с колелото си, през цяла България, за да улови типичното за нас българите, да опише бита и нравите. Същото се опитва да прави и Камен Донев, а дали му се получава, още не е съвсем ясно. Смехотерапията е полезна, спор няма. Но българската душа е нещо повече от народни песни и танци, от панелени страсти и любовни триъгълници. Понякога човек трябва да пренебрегне формулата на търговския успех и да бъде честен. Е, може да си остане и само при тази формула, няма лошо, това си е неговият път и никой няма право да изисква от твореца нови хоризонти. Казвам го съвсем честно и се дразня на критиците не по-малко от Камен Донев. Защото е вярно това, че те папкат и слушкат на държавните хранилки, никога не са рискували и не умеят да заработят пет стотинки, ако ги отвържеш и ги пуснеш навън. Само че и честта задължава Камен Донев да запази самообладание и да не използва толкова лют език публично. Той тая чест я има, само си е изпуснал нервите. Да громиш световната глупост обаче е като да спориш с радиото или да се надбягваш с диви прасета. И така, „Уют“ не е чалга, има самоцелности, но се преодоляват. Има велики лафове. Като от старите български филми. Дългата сцена с общ план, всички в края са наредени като в „Тайната вечеря“ и разменят реплики, е постижение. Бих го гледал отново след година, за да се забавлявам. А бих гледал отново след месец и „Ага“, за да изпитам пак оная естетическа наслада от доброто кино.