Голямата награда за цялостно творчество отиде при Борис Христов

ГБ

Днес портал „Култура” връчи за пръв път своите литературни награди. В категория Проза бяха присъдени две отличия – I награда на романа на Весела Ляхова „Бежанци” (ИК „Жанет 45”, 2013) за силата на художественото внушение, с което пресъздава „бели полета” от драматичната балканска история, и II награда на романа на Теодора Димова „Влакът за Емаус” („Сиела”, 2013) за голямото художествено майсторство, с което разработва темата за пътуването през живота, срещата ни с вярата и любовта.  В категория Хуманитаристика I награда получава изследването на Александър Кьосев „Караниците около четенето” (ИК Ciela, 2013) за сериозен научен принос в интердисциплинарното осмисляне на практиките на четенето. В същата категория II награда се присъжда на изследването на Иван Еленков „Труд, радост, отдих и култура” (Център за академични изследвания, ИК „Рива”) за сериозен принос в изучаването на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма.

Голямата специална награда за цялостно творчество се присъжда на Борис Христов за изключителния му принос към българското слово и самоотдаването на истината. Специална награда получава и „Митология на погледа” (ИК „Хермес”) на Иван Теофилов за фрагментарното изящество на неговите „предизвикани записки” и преводи.

А ето и лауреатското слово на писателката Теодора Димова:

„Искам да кажа няколко думи по повод на последните си два романа „Марма, Мариам” и „Влакът за Емаус”. Аз съм с пълното съзнание, че чрез тези два романа водя битка. На някои може би тази дума ще им се стори пресилена, но не, тя не е пресилена. Няма за забравя чувството, което имах, когато написах „Марма, Мариам”, когато той вече беше готов за издаване. Чувството, че този роман попада в едно пусто и празно пространство, ченяма ръце, които да го изродят, че няма полог, в който да бъде положен. Защото християнската тема с малки изключение е чужда на новата българска литература. Християнската тема е сто пъти по-чужда и на съвременното българско общество. Ето в този смисъл аз имам чувството за битка. Чувството, че трябва да наложа тази най-важна за моя живот тема в българската литература.

Няма да кажа, че водя тази битка достойно, защото може за прозвучи самохвално. Но ще кажа, че водя тази битка според силите си. Водя я с всичките си сили, с цялата си енергия и страст и, разбира се, с всичките негативи и рискове от подобно поведение.

Въпреки абсолютно непопулярната тема, с която с занимават, „Марма, Мариам” и „Влакът за Емаус” получават номинации, печелят награди, тиражите им са в пъти над обичайните; първият тираж на „Влакът за Емаус” свърши още преди премиерата му, хората не само ги купуват, но и ги четат. И не само ги четат, но оказва се, че по един или друг начин те оставят следа в тях.
И тъй като в крайна сметка вярата е дар, всеки, получил този дар, се стреми да свидетелства според силите си за своята вяра. Защото именно свидетелството е неговата благодарност за този дар.

И тъй като днес освен Празник на будителите е и денят за помен на нашите мъртви, искам да посветя тази награда в памет на моята майка, която винаги много се радваше и гордееше с моите награди.

Благодаря ви!”