*    *    *

Женя ДИМОВА

Онова, което изглежда че блести,

при изгрев и залез в небето,

когато присвиеш очи и се замислиш

за съдбата на думи като Сега и Завинаги,

може да е свилената нишка на любовта,

захваната за сърцето ти.

Другият ѝ край се ветрее в пространството,

но от цялата ѝ дължина

вероятно няма да остане и следа

след още един повей на времето.

Просто часовете са

пропуснатите ни мисли,

на които позволяваме да се заиграват

с ласката на листата, с одумването на дънерите

в гората на живота ни –

страшна и приказна едновременно.

--------------------

Стихотворението е от книгата "Романтика за напреднали", отличена със съпътстващата награда "Христо Фотев"