* * *
Женя ДИМОВА
Онова, което изглежда че блести,
при изгрев и залез в небето,
когато присвиеш очи и се замислиш
за съдбата на думи като Сега и Завинаги,
може да е свилената нишка на любовта,
захваната за сърцето ти.
Другият ѝ край се ветрее в пространството,
но от цялата ѝ дължина
вероятно няма да остане и следа
след още един повей на времето.
Просто часовете са
пропуснатите ни мисли,
на които позволяваме да се заиграват
с ласката на листата, с одумването на дънерите
в гората на живота ни –
страшна и приказна едновременно.
--------------------
Стихотворението е от книгата "Романтика за напреднали", отличена със съпътстващата награда "Христо Фотев"