Почти истинска история, копната от дебрите на руския интернет

ШЕСТОДНЕВ

В тази славна година Русия празнува 200-годишнината от победата в Отечествената война от 1812 г. Малко хора обаче знаят, че пра-пра-пра-дядото на нашия слънцелик президент, скромният крепостен селянин Дормидонт Пафнутевич Балаболкин, изигра голяма роля за поражението на наполеоновите орди... Имало едно време едно царство, расийско господарство, а в него Дормидонт Балаболкин живееше в схлупена

колибка, близо до старокалужкия път и работеше като старейшина на село Срана Ражка. Ако трябва да сме честни, какъв ти ми старейшина бе Дормидонт – при положение че обичаше да краде и да прави номера на другите, но затова пък говореше изкусно, с добре премерен език и се ориентираше прекрасно във всяка политическа конюнктура.

И тъй, в един есенен ден от паметната 1812 година, някъде недалеч от Срана Ражка, когато жабите от блатото се хилеха неприлично, се разнесе тежка миризма на евтин френски коняк, портвайн и пържени гъби. И изведнъж шумна кавалкада от ездачи покри Балаболкин с прах, докато той мирно люпеше слънчогледови семки, поседнал на върха на една окосена могилка. Това беше самият прегладнял Наполеон Бонапарт, заедно с изгладнялата си свита, начело на гладуващата си армия; императорът бързаше на юг, към Малорусия, за да попълни изчерпаните си запаси от храна и фураж. Един от кавалеристите, заплашително проблясвайки еполетите си и щракайки със зъби от глад, извика на Балаболкин:

- Ей, слуга, сподели семките си с нас! Пред теб е императорът на Франция!

Друг ездач, нисък, набит, интелигентен мъж в разцвета на силите си, с триъгълна шапка и сив сюртук, пое кесийката със семки от Балаболкин и го попита:

- Как се казваш, селянино?

- Дормидонт Балаболкин, Ваше Величество. Хората на Срана Ражка ми оказаха голяма чест като ме избраха за старейшина на селото. Следователно, смисълът на целия ми живот и моят дълг е безкористното служене на Родината. Подкрепата на селяните ме вдъхновява и ми помага да решавам най-сложните и амбициозни задачи. Работейки усърдно, като гребец на галера, с дълбока православна вяра в душата си, с искрени и чисти мисли, мога да постигна просперитета на моето родно село...

- Бре, много печен си бил ти, старче! - каза Наполеон, като изплю шлюпките. - Господарят ти, предполагам, е лют, нали? Съдира ли ви кожата с данъци?

- Ще кажа това, Ваше Величество: хазната на господаря трябва да бъде напълно осигурена с приходи от данъци. А въведената от него фиксирана ставка на данъците от 13% е една от най-ниските в Европа и света! Сега е необходимо само да се подобри качеството на данъчната администрация, както и да се насърчи иновативното икономическо развитие с поглед върху несуровинния характер...

- Успокой се, татенце! – притесни се искрено корсиканецът. - Нещо не ти е добре на главата, май? Почивай си, вече си на години!

- През октомври навърших 60! Но искам да отбележа, Ваше Величество, че тази година индексацията на пенсиите достигна 0,015%. Дори през военните години руските власти под ръководството на Александър I Блажени не спряха да изпълняват изцяло социалните си задължения. Стабилизационният фонд, инвестиран в банките на Северноамериканските щати, служи като сигурно убежище за цялата ни финансова система. Ето защо възрастни селяни като мен могат да гледат на бъдещето си с увереност и надежда...

- Слушай, ще приемеш ли да ти дам малко пари? Искаш ли този златен наполеон? Кажи ми, какво искаш?

„Борбата с корупцията у нас, Ваше Величество, се води на всички нива“, каза важно Балаболкин, скривайки сръчно монетата в пояса си. - Независимо от звания, титли, имоти и регалии! Смея да ви уверя, че антикорупционната политика в Русия елиминира самата възможност за корупционни прояви, които са толкова пагубни за развитието на малките и средни търговци. И не става дума само за затягане на наказателното законодателство. Предотвратяването на подкупи и присвояване се превърна в основа...

– За какво „законодателство“ ми говориш, човече?! Ти си роб! Крепостен! – все по-раздразнен, каза Наполеон. - Искате ли да дам свобода на всички руски селяни?

- Какво говорите, Ваше Величество?! В крайна сметка това ще доведе до дестабилизация на руското общество! В никакъв случай у нас не трябва да се допуска такова разпалване на междуетническа, междуконфесионална и особено междукласова омраза! А който казва, че руснаците имат нужда от свобода, е или глупак, или провокатор! Подобна екстремистка дейност трябва да бъде строго, но в рамките на закона, потискана както от правоприлагащите органи, така и от самото гражданско общество.

- Какво говориш, глупако? Ти наред ли си!? Може би предпочиташ да те бият като скитащо псе?

„Наясно съм, Ваше Величество, че бичуването е изключително вредно за здравето. А човешкото здраве е един от социалните приоритети на нашата държава. Като част от националната програма „Здраве“ постигнахме безпрецедентен успех в руското здравеопазване и няма да спрем дотук. Във всяко село имаме висококвалифициран, малкопиещ фелдшер-ветеринар! В бъдеще, заедно с партия „Единна Русия“, ще работим системно, стъпка по стъпка за повишаване на достъпността до безплатни медицински услуги и тяхното качество...

- Да бе, кой те избра теб за старейшина?! - извика Наполеон, задъхвайки се от гняв. - Знаеш ли пътя за Малорусия? Ако знаеш, покажи ни пътя и си върви с мир.

- Ваше Величество, как да не знам! В края на краищата въпросът за развитието на пътната транспортна инфраструктура на Руската империя ме тревожи от детството, - отговори Балаболкин, въздъхвайки тежко. - Аз лично смятам, че е необходимо да се разреши използването на провинциални пътни фондове за модернизация на пътната мрежа в провинцията. Това е ключова посока в развитието на евразийската държава! Също така е необходимо да се гледа в бъдещето. Например, стратегическите планове за развитие на железопътния локомотивен транспорт са от голямо значение за икономиката на страната ни, защото те ще позволят до 1820 година...

– А-а-а-а-а-а-а! - извика Наполеон, забивайки шпори в хълбоците на коня си. – Ще полудея! Този кретен ще ме побърка окончателно… Бързо! Да се махаме от тази варварска държава! Сбогом, некъпана Русия...

„Чакайте, господин император“, извика след него Балаболкин, „все още нищо не съм ви казал за нашата външнополитическа доктрина...“

Веднага след това впечатлителният корсиканец избяга направо във Франция, оставяйки армията си на произвола на съдбата. Така Матушка Русия беше спасена, а крепостният Балаболкин със специален царски манифест получи 300 рубли в банкноти, японско копринено кимоно и ново благозвучно фамилно име - "Путин", като награда за указване на завоевателите пътя към Украйна, чрез което дойде и спасението на свещените руски земи...

Тук нашата приказчица свършва, а който я изслуша е юнак!

Но на руски звучи още по-добре:

Тут и сказочке конец, а кто слушал – молодец!