Животът пише най-разтърсващите истории

Рени ПЕТРОВА

Вчера бе ден за почит, но се оказа и ден за потрес. Не знам защо, но трябва да има причина. Нещо трябваше да научим... Точно в 12 се случих в Била. Беше пълно до козирката. Писнаха сирените и заедно с тях писна и едно момиченце на 4 - 5 години. Пищеше и се тресеше от ужас. Майката го гушна и започна да повтаря в транс: "Не бомбят, не бомбят..." По едно време и тя започна да се олюлява и се свлече заедно с

детето. Един едър мъж, направо приличаше на Боримечката, разбута тълпата, каза, че е лекар и приклекна до жената да я свестява. Малкото продължаваше да пищи и усилваше децибелите при всеки опит някой да го пипне.

В това време един младеж, бая дингил, се засили към щанда с пилетата и пътьом кресна към разстроеното дете "Млъкни, ма!" В това време докторът скочи и такава плесница му извъртя, че главата му хвръкна. В същия момент малката спря да крещи, дръпна го за панталона и каза: "Не делай так! Плохо драться." Мъжът се стъписа, майката скочи да ѝ направи забележка и я гушна. Сирените бяха спрели, беше тихо като в църква. Постепенно хората се размърдаха и всеки си влезе в коловоза на своя живот.

Видях как докторът тръгна към момчето и му се извини. Чух как младежът каза: "Нищо, заслужих си го".

Не спирам да мисля какво със силата на плесница трябва да се случи на нашето общество, за да дойдем на себе си.

Въпреки че съм съгласна - плохо драться.