Как американската Coca-Cola пребори съвецката водка на канадска борба

Румен СТОЯНОВ

Помня как се яви кока-колата сред нас, тукашняци социалистически. Партията гръмогласно преразхвалваше оногавашните ни успехи, дори кога не бяха нищо особено. Ала трябваше на всяка цена да се буди трудов възторг у народните маси, па и столове, да им бъде наливана яка вяра в светлото настояще и триж по-светло бъдеще. Но българското произвеждане на туй питие не бе отбелязано по гореказания начин.

Разбираемо: то бе течен символ на североамериканщината, ето защо кока колата се настани между нас тихомълком. И събуди чувства противоречиви: а/ е, и ние вече кусихме прословутата кола: бяхме я осмивали, а не бяхме я зървали, само четяхме упоменавки за нея; б/ разочарование: това ли била тя, злохулена като ярка присъщност на САЩ, разхладителна напитка, нищо особено. Така или иначе, забележителна новост в безалкохолната отечествена питейност. И модно стана да се пие водка с кола, сякаш двата враждуващи лагера се помиряваха с взаимни гълтачески отстъпки, нагледен и вкусен пример за мирно стомашно разбирателство. Поглъщаш водка и кола, което значи временно предоляваш свирепата, безмилостна двулагерност. Как са се погаждали чревно водката и колата не знам, оти не съм до нихната едновременност прибягвал, обаче със задна (и не заднишка) дата нихното съчетаване ми се види безшумна и нечута схватка. Признавам: съм калпав пияч, та водка с кола никога не употребих, само умишлявам по тая изненадваща проява на кротко съвместно съществуване.

Но ден дойде разделен, 10-и, настъпиха (по мазола комунистически?) дълбоки политически /стопански промени, та в тоя смисъл водка с кола се оказа техен предвестник, привидя ми ce тя своего рода бутилиран троянски кон, абе пущихме вълка в кошарата, уж революционна бдителност, пък. Нещо повече: тъмнобагрената кола надви лютата водка, преносно речено все едно с гол задник да утепаш таралеж, но затриването на местния соц именно туй значеше. И усърдно засмукахме задокенската дошлячка, предходила влизането в НАТО и Европейския съюз, в последствие Еврогейски. Да се чудиш, маеш, двулагерност, но стана еднолагерност: колата надбори водката. Все едно партизански отряд разгроми великата и непобедима (тъй де, ами нескопосните ѝ войни во Финландия, Афганистан?) Червена армия. Ех, ако не бяхме се лекоумно поддали на коварната уловка да правим кока кома, грешка человешка, кола, вече щяхме да сме твърде построили комунизма, дето всеки щял бил да произвеждал според възможностите си, а да потребявал според нуждите си, уха!, но туй примамливо, чудесно, прекрасно партийно обещанийце отиде, въпреки тържествените конгреси, на идейното сметище и останахме на сухите бани, а кока кола се възцарува, предизвиквайки многогласен цъкот езиком, сподирен от „брей, как непредвидим е светът“…