Откъс от новия роман на Галин Никифоров

 9. RSC*

България, град В., в наши дни (един месец по-късно)

– Електрошок, Трейман – каза сухо доктор Златанов и скръсти ръце на гърдите си. – От него по-радикална е само гилотината.

Бяха седнали един срещу друг от двете страни на очуканото бюро в кабинета на Трейман и от половин час обсъждаха състоянието на едно кататонично момиче в инвалидна количка, станало неволен свидетел на убийство. 

Георги ГОСПОДИНОВ

Тази история започва и свършва с едно нищо и никакво пране. Трябва да е била от края на 70-те, защото помня, че съм бил вече 9-10-годишен, а по това време живеехме в малка къща с двор в един от най-малките градове в България, разположен в сянката на най-малката българска планина, Сакар. Някога градчето било известно с това, че в него хората развъждали камили вместо магарета или друг впрегатен добитък, но последната камила била умряла някъде през шейсетте.

Здравка ЕВТИМОВА

Жегата пълзеше по пътя и поглъщаше поляната, тревата чакаше,  пътят се топеше и щеше да се скъса всеки момент под краката на Захария – едно  хлапе, тънкоопната корда под пещта на небето.

Това хлапе Захария съм аз. Лицето ми е опечено като баничките, които баба прави в неделя, така е загрял гърбът ми - от него тече желязна пот, но съм се добрала до малините.

Невероятен успех за България, това е Гонкурът в поезията!

ГБ

Българската поетеса Аксиния Михайлова е на върха на славата, спечелвайки снощи престижната френска литературна награда на името на поета Гийом Аполинер. Според френските медии, наградата "Аполинер" е равностойна на приза "Гонкур" в белетристиката.