NYT: Защо Джордж Б. Шоу е бил влюбен в Сталин

ШЕСТОДНЕВ

За да се включим в злобата на деня, нека кажем следното: в основата на цялата бъркотия около Народния театър е леко мегаломанското решение на директора Васил Василев да покани една условно казано мега-звезда като Малкович. Друг въпрос е какъв /космически вероятно/ хонорар му плащаме ние, данъкоплатците. Да, Малкович е известен, но повече с

пиперливия си циничен речник. Но поканиш ли голяма звезда, си длъжен да се съобразяваш безпрекословно с нея. Включително и с избора ѝ на заглавие. А между изящно циничния Бърнард Шоу и Малкович очевидно има привличане… После идва и изборът на конкретно заглавие – в пиесата „Човекът и оръжията“ се споменават българите и България и Малкович решава, че това е най-подходящото заглавие за постановка в София. Допускаме, че текстът е „облагороден“ и не звучи толкова обидно в ушите на публиката в залата на Народния. Но това, което пише за него в интернет-ресурсите е достатъчно за путинистите от Съюза на българските писатели /които обичат да се правят и на патриоти/ да вдигнат врява. Това е удобно „вдигане на топката“ и откровените български руснаци като кака Нешка, изрожденците и други патреоти бяха предизвикани да действат… С юмруци срещу думи. А не бива така…

"... Разбира се, трябва да се реагира. По-важното е, че чрез непоставянето на граници тези бесове изплуваха и се саморазобличиха пред всички. Показаха своята грозота, поради липсата на граници в творчески аспект." Това е мнението на Мариус Куркински, което обобщава актуалната „злоба на деня“, която е съпоставима с буря в чаша вода – ако трябва да сме честни…

Но случващото се е добър повод да напомним, че Бърнард Шоу, макар и да е нобелов лауреат, не е морален еталон за света. По-паметливите помнят неговата възхита от Мусолини и Хитлер. А също и любовта му към болшевишкия сатрап Сталин...

NYT: Защо Джордж Б. Шоу е бил влюбен в Сталин

Пиесите на Шоу имат силна политическа насоченост и малцина от американските му почитатели се съмняват, че неговото политическо разбиране включва подкрепа за комунизма като цяло и за Сталин в частност. Малко след полунощ на 2 ноември 1950 г., когато Студената война е в разгара си, всички светещи панели на Бродуей и Таймс Скуеър са приглушени в знак на почит към най-изтъкнатия западен почитател на Сталин. Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу току-що е починал и почитта към него отразява славата на пиеси като „Пигмалион“, „Човек и свръхчовек“ и „Света Йоана“.

Но пиесите на Шоу имат силна политическа насоченост и малцина от американските му почитатели се съмняват, че неговото политическо разбиране включва подкрепа за комунизма като цяло и за Сталин в частност. Фактът, че въпреки това той е почитан в Съединените щати, напомня, че голямото разделение по време на Студената война никога не е било толкова просто, колкото изглежда. Освен това зад увлечението на Шоу по Сталин се крие сила, която все още е в нас: желанието да видим в Русия някакви качества, които липсват на западните демокрации.

На пръв поглед идолизирането на Сталин от Шоу е голяма загадка. Човекът, известен по света с инициалите си G.B.S., е не само велик драматург; той е може би най-влиятелният обществен интелектуалец от първата половина на XX век. При смъртта на Шоу Джавахарлал Неру, първият министър-председател на независима Индия, казва: „Той беше не само една от най-великите фигури на своята епоха, но и човек, който повлия на мисълта на огромен брой човешки същества в продължение на две поколения.“

Противно на твърденията на историка Робърт Сондърс, подкрепата на Джордж Бърнард Шоу за съюз на Великобритания със СССР през Втората световна война не е била прагматичен отговор на обстоятелствата, колкото неразделна част от възхищението му от този убийствен режим, продължило до смъртта му. След посещението си през 1931 г. в СССР той се превръща в безсрамен апологет, като смята сведенията за глада в Украйна през 1933 г. за „клевети“. Шоу подкрепя терора и казва, че старите болшевики, осъдени на смърт след показни процеси, „често трябва да бъдат сваляни от стълбовете с въжета около врата“.

Хора като военновременния министър на информацията Дъф Купър се оказват прави за истинската същност на сталинизма, колкото и критично важни да са усилията на СССР за разгрома на Хитлер.

"Съгласен съм с тезата на Робърт Сондърс, че трябва да се отнасяме към Путинова Русия, без да позволяваме на предразсъдъците да замъгляват преценката ни. Но ако той иска да убеди другите и да покаже, че самият той не е предубеден, бих го посъветвал да не цитира готовността на Джордж Бърнард Шоу да се подчини на Сталинова Русия по времето, когато Великобритания се бори срещу Хитлер, а Сталин току-що е сключил съюз с него. Путин не заслужава да бъде сравняван с това!, казва британският дипломат Оливър Майлс пред вестник "Гардиън".

--------------------------------

Със съдействието на БГНЕС